Портрет

Нямам вид, уви, на супермен.
И с ръста си аз никого не удивлявам.
Костюмите не сменям всеки ден -
на кариера в службата не се надявам.

Очи, нормален нос, лице като лице.
Краката ми растат като на всички.
Работят сръчно двете ми ръце.
И глас извивам като пойна птичка.

От заран - умен, вечер - идиот:
цял ден с глупаци не е лесно.
За интригите да си гръмоотвод
 е същото да си актьор известен.

Но имам и една черта достойна,
която скрива всичките ми недостатъци.
Това е моята жена - спокойна, стройна,
в очите за любов горят зачатъци.

И устните изгарящо - прекрасни.
И глас - със славеите да се състезава.
Думите й - изумителни и страстни.
Изобщо ми завижда всеки, който я познава.

30. 05. 2012 г.
673 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии