От твоя поглед се разплавих.
Приятна слабост ме обзе.
По тялото ми като лава
вълна разля се...и те взех
във своите обятия горещи
във края на онази пролет...
Как се радвам, че те срещнах...
Подготви се душата ми за полет,
който продължава със години...
Търсим пак зелената поляна
по която като изстрели от карабина
рисувахме щастливата кардиограма
на влюбените ни сърца...
Мишените навярно още там стърчат...
10. 04. 2012 г.
592 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Зелената поляна
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012808478
Свидетельство о публикации №119012808478
Рецензии