Вятърът свири отвънка ноктюрно,-
стара гъдулка,-печално и нежно.
Ти си пред мене,-жива скулптура,-
на страстните чувства убежище.
С погледа влюбен плътта ти попивам.
Страстта ми събужда желания.
На глътки те пия - най-вкусното вино.
В краката ти лягам почти бездиханен.
Печално умират щастливи минути
под тихите звуци на тази гъдулка.
Няма измислена още валута
да платя на вятъра за такова ноктюрно...
21.12.2011 г.
Б. Алекс.
Ноктюрно
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012206382
Свидетельство о публикации №119012206382
Рецензии