Снегът за първи път се среща с непознатото-
оглежда се страхливо.Плаче.Бързо се топи.
Напомня ми тополения пух през лятото...
Той, обаче, се събираше сред сухите треви.
Снегът прилича в същност на живота:
сипе бавно дните си и се топи.
А когато захладнее - сбира кротко
преспите от спомени за наш,те дни.
А спомените винаги с Любов са свързани-
Любовта не се топи и не изтича:
тя просто нашите сърца завързва
и ходим като с мартениците закичени.
30.11.2011 г.
Б. Алекс.
Любовта не се топи
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012004360
Свидетельство о публикации №119012004360
Рецензии