Небесният гоблен си сменя пак мотивите
по променливото настроение на Бога.
Веселите някак бързо си отиват,
а тъжните да гледам аз не мога.
Ръцете на тъгата винаги са силни,-
пръстите макар да са от кадифе.
Сърцето ти до болка стискат те обидно
дорде до самотността го доведе.
Ако са свързани сърцата ни от мъка
не може да ги раздели на радостите блясъка.
Не се поддават те на никаква разлъка.
Изкъпват ги сълзи,които са изстикали от пясъка...
24.11.2011 г.
Б. Алекс.
Тъгата
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012003672
Свидетельство о публикации №119012003672
Рецензии