Рязък звук от разкъсана блузка...
Леки пръски от седефени копчета...
Свеж румянец по твоите бузки...
Пола захвърлена.Сандали без токчета.
И смехът във роса доста мокра,
дето падахме сухи,но голи...
Гръдта ти изпръхнала,топла
сред мъглата до стройни тополи.
Почти по Моне - сред тревата закуска.
Като млякото бяло блестеше гърба ти.
Пукот глух от разкъсана блузка...
Пак е пълен със радост светът ни.
07.11.2011 г.
Б. Алекс.
Почти по Моне
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011803780
Свидетельство о публикации №119011803780
Рецензии