Как важно е да имаш своя дом
във който постоянно се завръщаш
като в гнездо на чорлав клон,
гдето и перцата те прегръщат...
И в него чака те съпруга.
Очите й - ливада от търпение.
В гърдите - топлото на юга.
Гласът,настроен е за песнопение.
Погледът й моли пак за ласка.
Гушка се в ръцете като птичка.
В топлата прегръдка в миг те тласка...
Чувстваш - искренно,мъчително обича.
01.11.2011 г.
Б. Алекс.
Дом
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011705602
Свидетельство о публикации №119011705602
Рецензии