Над криво седящи гранитни могили
с крилата си счупени Ангел тъжи.
Отдавна роднините тука са бИли -
дива шипка запалва червени свещи.
Изсъхнали листи тук не хрустят
вечно заспалите да не смутят.
Гробище, някога живо от стъпки
мъката черна зад себе си мъкни.
Навярно единствено идва им гост
съчувстващ и плачещ възкръснал Христос.
ЕлОви крила ще сплета от венците
безкрилият Ангел да срещне предците ми.
21.10.2011 г.
Б. Алекс.
Гробище
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011605252
Свидетельство о публикации №119011605252
Рецензии