Защо престанах да рисувам
години толкова назад?Не помня...
Защото днес като платно целувам
устни топли, нежния ти поглед.
Можех някога в статива
образа ти огледален да обърна.
Сега те гледам мълчаливо
и гола със очите те прегърнах.
Можех със една сълза
във акварел да те изкъпя цяла.
Сега като стеблото на лоза
обгръщам крехкото ти тяло.
Затова престанах да рисувам...
Искам в теб да съществувам.
18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Художник
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011604783
Свидетельство о публикации №119011604783
Рецензии