Ти
пред утрото, когато захладнява.
Ти си ми последната утеха
щом мъка търси в мен началото.
Ти си ми като родилен вик
за нови чувства,дето в мен се появяват.
Ти превръщаш ме във алхимик,
сърцето ти във златно,който претопява.
18.10.2011 г.
Б. Алекс.
Свидетельство о публикации №119011604751