Детството не ще умре и подир мен.
Някой ще разкаже на съседа
кой е счупил джама му през летен ден.
Някой през ключалката ще греда
как на брата инжектирам шарка
или как на старата смокиня се катеря
от хвърчилото да прибера останките.
Някоя старица ще си спомни
как съм я целувал млада край Бедечка
и сме счупили най-шарената стомна
когато съм я гонил по пътечките
на старозагорското Аязмо.
Други ще разказват как напразно
съм летял на безмоторен самолет
да хвана на мечтата си опашката.
Панталона как си скъсах аз на оня плет
кога съседа гонех да си взема прашката,
заради която майка ми не можеше,
за миг захвърлила игла и ножица,
да ми даде филията от хляба чер
с олио и със червен пипер
с която аз израснах...
И станах инженер...
Но това е май на младостта проблем...
Детството не ще умре и подир мен...
13.10.2011 г.
Б. Алекс.
Детството не ще се върне
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011505187
Свидетельство о публикации №119011505187
Рецензии