Мирис на бензин. И блъскане.
Забравени от някого бутилки.
Стени със скъсани обшивки.Мръсно е.
Няколко кресла са килнати.
Рейсът се напълни и потегли.
Слушам шепота на бабите:
"Ако от краката вечно теглиш -
живовляк единствено ще те оправи!"
На много им угаснаха очите.
Заспаха бързо- явно, от умора.
Кондуктор няма,за да го попитам
колко спирки има в Стъ Загора.
Духа вентилатора. Замръзваме.
Иначе природата е рай!
Спираме внезапно,както тръгнахме.
Аз излизам облекчено. Край.
21.06.2011 г.
Б. Алекс.
Автобус
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011304177
Свидетельство о публикации №119011304177
Рецензии