Какие ветреные дни 2011

Какие
ветреные
дни,
как ночь
темна
и неуверенно
звенит
в душе
струна….
И рвётся
вновь
надежды
нить,
и новый
стих
не сочинить,
и остается
в бездне
гнить,
стоит
стена…
И остаётся
лишь
грустить,
ночь
пить
до дна,
и ничего
не изменить,
и мне
удача
не дана!
Какие
ветреные
дни,
как
надоели
мне
они,
душа,
сомненья
прочь
гони,
как
ночь
темна….
Погасли
звёздные
огни,
даль
не ясна
и неуверенно
звенит
в душе
струна,
а в чём
судьба
меня
винит? –
пьян
без
вина,
ах, до чего я
огорчён,
моя
вина –
не  знаю
в чём,
ах, в чём
вина?
Я злую
боль
опять
терплю,
играю
эту
роль
свою
и чувств
своих
я не таю,
опять
ночами
я не сплю,
мне
не до сна,
напрасно
время
тороплю,
ночь,
тишина!      


Рецензии