Какво, забрави ли? Ще ти повторя:
Кафето го обичам - прегорещо...
С жените безнадеждни не говоря
или,когато ми бърборят тъй,за нещо си.
Възможно помниш - бях немного друг:
До припадък смеех се над пошли анекдоти.
Летях за щастие с различни промеждуци -
ту по блондинки,ту по някакви кокотки.
Но всичко се смени. В една секунда,-
намерих си жена - мечтано щастие.
Обичам я до болка, даже до полуда!
На стария живот - добро препятствие.
Не съжалявам ли?Если честно-ни най-малко!
Трудно беше да живея в разни кожи.
За суетните жени ми стана само жалко,-
за тяхната мечта - да им помогна...
Но, припомни си!Пия го съвсем горещо
под звуците на блуз или сиртаки.
Добавям сливки или...крепко нещо...
Но никога, с жени, които плачат.
28.06.2011 г.
Б. Алекс.
Среща
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119011205559
Свидетельство о публикации №119011205559
Рецензии