Христо Ясенов - 1. Сказочное царство
...Как-будто в древности я был
Властитель сказочного царства
И враг однажды захватил
престол мой с помощью коварства
Теперь надгробия молчат
Усыпанные пеплом с лавой
Хоть в глубине ещё лежат
Останки миновавшей славы
Ведь эта блёклая земля
Видала тысячи сражений
А эта древняя стена
Сто раз спасла от поражений
Вот наконечники от стрел
И копий, что в сердцах застряли
А там, в кругу безмолвных стел
Застыли алтари в печали
Была неслыханная брань
И безудержная свирепость
И в день, что был предначертан
Судьбы не избежала крепость
Был стольный град мой разграблён
Рать без пощады перебита
А я в неволю помещён
Среди чужой враждебной свиты
С тех пор, с неведомым путём
Заложник чуждого вассальства
Рыдаю и скорблю тайком
О сгинувшем Прекрасном Царстве
————————————————————————————————
(*) – оригинальный текст (http://www.stihi.ru/rec.html?2019/01/10/6285)
Свидетельство о публикации №119011005366
...И сякаш отдавна съм бил
владетел на приказно царство–
и някакъв враг е разбил
престола ми с тъмно коварство.
Надгробните плочи мълчат,
посипани с пепел и лава,
но в техните билки личат
останки от минала слава
И тия безцветни страни
били са свърталища бойни,
и тия старинни стени–
закрила за хиляди войни.
Летели са кобни стрели
и рицарски копия стари–
а тия безлюдни скали
били са прибежни олтари.
Била е нечувана бран
и време на страшна свирепост–
и в някакъв ден предвещан
е паднала старата крепост.
Престолният град е сломен
и храбрата рат е разбита–
и аз съм попаднал във плен
сред чужда и вражеска свита–
затуй– по незнайна съдба–
заложник на чуждо васалство–
аз плача и мълком скърбя
по старото приказно царство.
(© Христо Ясенов)
Влад Торн 28.01.2019 16:46 Заявить о нарушении