Когато Бог дойде при нас,
не го видяхме, нито чухме –
как рони в пролетния храст
дъждецът воплите си глухи,
тревата как насън расте,
цветята плахо как разпъпват
и тръгва малкото дете –
но смело – без да знае пътя,
и звездни пуканки дрънчат –
върху небесната синия,
и яворите как кървят
след мълния на поразия,
човекът как издига дом –
за обич, глъчка и раздори,
как този свят сияе, щом
с любов на чедото говориш,
и мракът как ще издими,
деня ли слънцето подпише.
Щом спра да виждам светлини –
то значи Бог си е отишъл.
Подписано със светлина
© Copyright: Йотова Валентина, 2019
Свидетельство о публикации №119010708707
Свидетельство о публикации №119010708707
Рецензии
