Захвърлили сака и панталони
обвити с морски водорасли и лъчи,
ловци сме пак на цъфнали планктони.
Нас пък слънце черноморско ни лови.
Кожата, от тръпки разширена
гълта морски мирис йодно посолен.
Всяка срещната бикинена сирена
потъва в жадните очи дълбоко в мен.
И без капка силица, прострени голи
топлим пясъка с възбудени тела.
Както казвал Яворов:-"Душата моли!",
догодина слънце пак при нас ела!
Жадни очи
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118123004745
Свидетельство о публикации №118123004745
Рецензии