Душата

Знам, човекът не умира:
дълго спи,дори не диша.
Душата само не намира
 покой във гроба кишав.
Затуй полита нависоко
 над моря и планини.
И търси някакви посоки
 от залезите до зари.

И ехото й плаче само
 промушвайки се под дъгата,
отмествайки със голо рамо
 един от седемте й цвята.


Рецензии