Ресторант в Париж

Ha Anne-Marie Boisvert

Основан е през 1896-та.
Има го във всички световни гидове.
Опашката е дълга и тиха
 също погребално шествие.
Без ред пропускат само инвалидите.
Келнерите като зорки лимури
 щъкат светкавично между масите,-
казват ти усмихнати "бон жур",
довеждат те до мястото
 и повече не гримасничат.
Вътре е Вавилонско сборище на езици.
Чакат ни сребърни ножове и вилици.
Келнерът кротко записва
 поръчката,
направо върху покривката-
звучни заглавия на вкусно и сръчно
 приготвени деликатеси:
12 охлюва с горчица,
разбира се,че "Дижонска"
с някакви билкови примеси,
и още толкова миди
 със свежа цикория
 под сос "Бешамель".
Вътрешно се кокоря
 и съм почти онемял-
такива неща
 отдавна
 не съм ял.
Донасят паничка с вода
 за пръстите,
примесена с изстискан лимонов сок.
 (Говорят,- един българин
 се прекръстил
 и я изсмукал като смок).
Келнерът едновременно носи
12 чинии на подноса.
Разказват,че някога
 клиентите
 си оставяли платнените
 именни лични салфетки
 за изпиране,
в специални касетки
(видях ги с очите си по съседство),
като гаранция,
че ще дойдат
 на следващия ден
(та обедът да не им е студен).
А ние за последен път тук ядем
 и пием червено сухо винО-
естественно,тазгодишно "Бордо".
Изпиваме го
 до капка от каната гордо
 със сирене "Шевре"
за порция
 по две евро и шейсет.
Когато свършваме,
келнерът прави бързо сметката
 срещу поръчката
 върху покривката
 като сбира пред всеки салфетката.
За секунда не сваля усмивката.
И няма никаква надценка!...
За мен- истински сюрприз.
Смачква я на момента
 и кротко изчаква клиента.
Даваме му полагащия се тука
 бакшиш
 от десет процента.
 "Оревоар, мосю"!
И комплименти.

Монтмартър,Париж