Малко високосни февруари

Отгде се взе пък този февруари
 с толкоз изненади изведнъж?
Изобщо неподготвен ме завари
 човешки и душевно като мъж.
Започна със природната картина:
платинена луна над морско ширине
 и дъб в прегръдка на бръшлян загинал,-
на паметник превърнал се едва ли не.
След туй като зрънце от пясъка
 в бисерната мида на душата ми
 загнезди се една жена. Сред блясъка
 на чувства и на рискове се мятаме.

И плачехме ведно с мелодия от Сан-Ремо
 Ех, колко малко високосни февруари!

Дружба, Варна


Рецензии