Винаги край пътя ме очакваш

Под влияние на руските поети
в теб съм влюбен безвъзвратно.
Бялото ти тяло нощем свети
и ме връща често към гората.

С хляб и сол не ме посрещаш,-
сок вълшебен с устните отпивам.
А ръцете ми, ръце до жар горещи-
ласкаво снагата ти обвиват.

Там стоим обгърнати от мрака...

С моят смях и в твоята сълза
винаги край пътя ме очакваш,
единствена брезичко край Москва.

Авдотино


Рецензии