Към 115-годишнината на Сергей Есенин
Затуй, че бегло зная твойте стихове
прости ме,мен,неподражаеми Есенин.
Но във времето, когато бях дете,-
не теб, а трябваше да зубря Ленин!
Мислите на нови "светли" Божества
нужно бе да папагалим всички,
забравили за крехка тръпнеща душа-
възпяваща треви, поля, брезички.
Да споменеш загадъчния гений
се считаше безкрайно неуместно
и вместо теб, любимият Есенин,-
бездарности цитирахме известни.
Днес, не скрито, а много сърдито
твойте песни откривам,когато тъжа.
И целувам земята, щедро пропита
с най - лиричната кръв на мъжът...
Константиново,Рязан
Целувам земята
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122506588
Свидетельство о публикации №118122506588
Рецензии