"Ти се срамуваш, така ли?"-
Усетих,и кожата метнах отгоре.
Смокинови листи доставих
и лепнах ги с жеста фриволен.
Бушуваха пясъчни бури.
Едва не отнасят дървото.
Ехидна змия се изсули,-
застана във поза на лотос:
Ябълка вкусна показа,-
почти ще е грях да откажеш!
"Хапни я!"-змията усмихната каза.
Аз чаках,какво ли ще кажеш?!
Ти я предложи небрежно...
Аз щастие вкусих безбрежно!
Ти смъкна смокинови листи.
...Небето над нас се избистри.
Очи отворихме лъчисти.
А там,вместо звезди- мъниста.
17.03.2011 г.
Смокинови листи
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122506364
Свидетельство о публикации №118122506364
Рецензии