Обичам лятото да ходя чисто бос.
Да чувствам гъдела на острата трева.
Петите в трънчета.И дъх на магданоз
умива глезените в росна синева.
Плътта ми гола диша гАбъров озон,
освободена даже от кенарената риза.
Загърнат само с акварелен небосклон,-
умората си на дърветата харизвам.
Уплетен от копринените нишки на съня
и замаян от безкрайно лъкатУшене,-
аз чувам под възглавницата на мъха
пътечката как скърца като дЮшеме...
Копринените нишки на съня
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122406387
Свидетельство о публикации №118122406387
Рецензии