На артиста С.Варчук,
играл "мостче"в едноименния филм
Когато гледам нощем в Петербург с тъга
насилно как разделят всички мостове,
изплувва между гънките на паметта
сюжет на филм,дълбоко в мен залостил се.
С усилие прегазваш между двата бряга
по старчески изнемощял,полупрегърбен.
Гризе краката ти просмукващата влага.
Ти вместо мост съседските деца прехвърляш.
Нареждат се, тълпят се много хора.
Едни с предимство искат,други чакат.
Краката ти са най-надеждните опори-
те трябва да ги пренесат оттатък.
За другите си невменяем,със душа за рая.
Но те не подозират даже колко си щастлив,-
този мост когато ти строиш,- разединяем.
От нетърпение-до утрото душата ти не спи.
За мене мостът е парола за сближение,
привързаност,любов.Все трудни истини.
Две молещи ръце, с надежда за спасение
протегнати за крепко ръкостискане.
Мост
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118122104253
Свидетельство о публикации №118122104253
Рецензии