Душите ни са голи.
Не смей да ги обличаш.
Дори в най-скъпи дрехи.
И брошки не обичат.
Природата да мамим-
ще бъде непристойно.
Да ги оставим голи.
Така е най-достойно.
Душите нямат дрехи.
Така им е уютно.
Летят без тях далече.
След тях ще хукнем.
Треперят двете сгушени
под старо одеяло.
Със труд плетат пайдушкото.
И...засияват.
От радостта се греят.
Чувам как запяват.
Да ги оставим голи.
Като деца невинни.
Не ги прекривай с нищо.
Дори с лист смокинен.
Не смей да ги обличаш...
Такава те обичам...
смокинен лист
© Copyright: Петр Пенчев, 2018
Свидетельство о публикации №118121908577
Свидетельство о публикации №118121908577
Рецензии