Росен Русев. Голос дождя

   ГОЛОС  ДОЖДЯ

Часы напоминают о себе.
Сыпят песчинки времени,
вырывая у дней ушедшие
ненужные воспоминания.
Поседевшие дни,
как тени
потерянного ненужного
прошлого,
как прошедшая жизнь,
и волна, впитавшая берег,
вписываются в мою старость.

Седею,
как и время,
чадящее
из почерневших труб,
что дымом вырисовывают
в небе любови,
и просят, чтобы я был там.

Дождь шумит
на улицах
как воспоминание
о тебе.
Я жив,
водосток бормочет за окном,
мне снится любовь...

Голос
дождя
стекает в моё сердце.

перевод с болгарского
2018


ГЛАСЪТ НА ДЪЖДА              

Часовете напомнят за себе си.
Сипят песъчинките време
и откъсват от дните отминали
непотърсени спомени.
Изсивелите дни,
като сенки ;
на изгубено минало
непотребно,
като отминал живот
и вълна попила във бряг.
в старостта ми се вписват.

Изсивявам,
както и времето,
окадено от
почернели комини,
с дим рисуват
в небето любови
и се моля в тях да ме има.

Дъждът шумоли
във улуците
като спомен
за теб.
Жив съм,
улука говори отвън
и сънувам любов...

Гласът
на дъжда
се стича в сърцето ми.