М О Р Е
А море целый день ревело,
зубами разгрызая берег,
как-будто выплеснуть хотело
всю боль из страждущей груди.
Но как стемнело, содрогнулось,
погрузилось в негу сна,
и впервый раз не ускользнула
из моей твоя рука.
Но сердце странное такое!...
Тихий миновав квартал,
я шёл и улыбался морю,
в котором вдруг себя узнал.
перевод с болгарского
2018
МОРЕ
Морето през деня ръмжеше,
гризеше със зъби брегът,
към нещо свое се стремеше
със болка в силната си гръд.
А щом се мръкна, то потръпна,
успокои се и заспа.
И ти за пръв път не отдръпна
от мойта своята ръка.
Но колко странно е сърцето!…
Вървях из тихия квартал
и се усмихвах на морето,
което късно бях разбрал
Александър Геров. Море
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2018
Свидетельство о публикации №118120201315
Свидетельство о публикации №118120201315
Рецензии