Пламен Парнарев. Когда меня проводит тишина

КОГДА МЕНЯ ПРОВОДИТ ТИШИНА

Когда я соберусь
уйти...
Когда меня проводит тишина,
кусочек неба заберу...с собой!
Одну зведу - след верности...
Когда я соберусь уйти...
Откуда-то примчится ветер.
Меня запеленает в твоём сердце.
В осенних волосах. В стихах о лете.
Со мною будет среди поля
в одном из дней.
Воспоминаньем...
Что ты была со мной...когда пойду.
Иль...только соберусь.

...Там   старость
спрятал я свою.
От камня - пересмешника.
Сражённый сном. В тени его.
Где быть хотел с тобой...

Когда я соберусь...не знаю...
Когда меня проводит тишина
залива твоего вечерним взором.
Ветром...на бревенчатом плоту несомый.
Телами рыб и лодок.
В мечты весенние,
в сон зимний...
берег твоего плеча,
Любовь с луною уведут меня
Туда...где имя у меня иное.
Вдаль. Под камня тень...

первод с болгарского
2018

Пламен Парнарев
когато ме изпрати тишината…

Когато се приготвя
да си тръгна…
Когато ме изпрати тишината,
едно небе ще взема…в пазва.
Една звезда – следа от вярност…
Когато се приготвя да си тръгна…
отнякъде ще припка вятър.
В сърцето ти ще ме повие.
С коса от есен. В стих от лято…
Ще бъде с мен… насред полето
на някой ден.
До някой спомен….
За да те имам… като тръгна.
Или…когато се приготвя.

…Там старостта си
само криех.
От оня камък- присмехулник.
Съня ми да покрива. В сенки.
Загдето исках да те има…

Когато се приготвя…знам ли…
Когато ме погледне тишината.
С вечерното око на твоя залив.
Сред дървения сал… загърбил вятъра.
В тела на лодки…и на риби.
В копнеж за пролет,
в сън по зима…
брегът от рамото ти ,Обич
с една луна ще ме изпрати.
Натам… по новото ми име.
Далече. В сянката на камък…