НАРОДЕ МОЙ!
Народе мой, от кръв и кал омесен,
Ти в гнет и робство дълго си живял –
превиван, тъпкан и курбан принесен,
но с корен жилав - жив и оцелял
Народе беден, кой те не насили,
и не прибра от залъка ти сух,
а ти напрягаш във хомота жили
и теглиш мълком, за отпора глух
Народе блуден, племе късогледо
от глад и чалга скотски упоен –
не сещаш ли, че ти си сал говедо
подръчквано със острия остен.
Народ ли си или си ничие стадо
кое го вълци стрижат и доят
и ката ден намалят без пощада?
Стани Народе, и търси свой път!
Народе мой, топящо се безличие –
остатки скъдни от народ велик
Нима не виждаш в свойто безпаричие
че ти си, Божем, господарят тук!
Стани Народе и тропни с юмрука,
и искай свойто право на живот,
че няма кой да те замести тука –
във длъжността – да си Народ!
Д.Г.
Народе мой!
© Copyright: Димитр Ганев, 2018
Свидетельство о публикации №118112806047
Свидетельство о публикации №118112806047
Рецензии