Поету

ПОЕТУ

Не пресъздавай себе си, Поете
Кому е нужен твоят малък свят?
На словото размахвайки крилете
литни високо ти над къщен праг –

А пълен е светът с печал и горест,
със бедствия и хаос и войни
и ширят се несрета, гибел, болести – 
за всичко туй – ти отвори очи!

Пиши за болките, неправдите, за злото,
за мерзостта и подлостта пиши,
но не пропускай любовта, доброто
що греят във човешките души!

Пиши за чувства, радости, стремления,
за пролет страстна, сини висини,
и всекиму дай жар и вдъхновение
в живота добрини да сътвори!

Поете, знам, не става с думи само,
дела са нужни да се промени света,
но нека твоят стих да бъде знаме
в борбата с безнадежността.

Не чакай слава, почит и признание,
и съпричастност чужда не търси – 
Със силата на твоето съзнание 
на себе си – ти съдник сам бъди!
 
Ала помни, каквото и дойде
във дни добри и в трудни часове:
Не е Поет, макар и пишещ – онзи
що първо Гражданин не е!