Осъзнаване на Въображаемото Аз - 22. 11. 2018

Евгени Георгиев Алексиев

ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Пътят на интегралното съзнание


       ГЛАВА ШЕСТА


В процес на подготовка.


***   ***


Към ГЛАВА 6

Йога на интегралното съзнание


***   ***

Осъзнаване на "Въображаемото Аз"
Евгени Георгиев Алексиев


Осъзнаване на "Въображаемото Аз"

Има различни варианти, състояния или моменти в процеса на припомнянето. При обичайни случаи - прекъсване на съня и събуждане (междинно или сутрешно), след което отново заспиваш (със или без сънища).

В сутрешния период когато си се събудил вече, но все още си сънен и се разсънваш, визуализираш картини от сънища, пропадайки на моменти в полузабвение на полусънни състояния. След окончателното събуждане, връщайки отново поглед назад и припомняйки си ситуации от сънищата от нощта.

Припомнянето сякаш отваря портал към усещането ти по време на съня. Някакъв пряк коридор. Изведнъж оставаш с усещането и впечатлението, че по време на сънуването на този сън си го възприемал и изживявал в реално време, че в реално време с твоето "Аз" (което усещаш в момента като буден) си възприемал и чувствал това преживяване.

Но как така? Ако сънят ти е бил "неосъзнат", и ти не си бил в него с твоята реална самоличност, осъзнавайки се в твоето реално "Аз" с всички асоциативни връзки към спомени и информация от цялата ти активна памет, която обслужва твоето "Аз" и осигурява представата ти за себе си и за твоя изживян досега живот? Как така се получава това твое усещане на реалното ти "Аз" за възприятието по време на съня в реално време?

Възможно ли е да си го изживявал с твоето "Аз" в реално време и да си имал такова възприятие, и да имаш такова усещане и при припомнянето на съня, щом като сънят ти придобива съществуване за твоето реално "Аз" само ако си го припомниш и едва когато си го припомниш? В какво се състои причината за някакъв дуализъм тук?

Този въпрос дълго време ме занимаваше докато една сутрин размишлявайки стигнах до интересно заключение.

Припомнянето на съня и на самото възприятие явно е възможно защото в мозъка, в паметта и в съзнанието, остават определени "отпечатъци", които будното ти съзнание открива и идентифицира, като при настройката ти за припомняне изплува напред и се активира асоциативна връзка към съответните "отпечатъци".

Това е ясно. Но как при припомнянето освен фактологическата информация за сънуваното в минало време събитие възниква и възприятието ти в момента за изживяване и усещане на ситуацията в съня с твоето "Аз" в реално време, освен самия спомен, че тогава си я усещал по този начин? При положение, че поне в случая на обикновен "неосъзнат" сън няма как да имаш спомен да си се "осъзнавал" като самия себе си в съня си нито изцяло, нито частично?

Спомняш си добре как си изживявал и чувствал ситуацията в съня си от позицията на "някакво" твое "Аз". Сякаш в този миг усещаш пряка връзка, идентичност, сливане, съвпадане по време на припомнянето на съня между възприятието на твоето реално будно "Аз" и възприятията и преживяванията ти в ролята на онова твое "Въображаемо Аз", с което си възприемал, чувствал и разбирал ситуацията и действието по време на съня. При припомнянето на съня, не само си спомняш информация, "виждаш" картини, обстановка, предмети и действие, така както би си спомнял фактите от някакъв филм, но в същото време изпитваш отново и самото усещане в реално време през нощта на сънуването и изживяването на ситуацията - сякаш при припомнянето се пренасяш назад във времето и в този миг отново "виждаш" и изживяваш събитията в съня ти.

За да си припомняш такова усещане, а не само някаква мъглива каша от образи и действия, които сякаш наблюдаваш отстрани, означава, че в самия сън си го изживявал със съответното чувство за "осъзнатост", за което си припомняш. Изживявал си своя сън в реално време с определено "осъзнаване" и "осъзнатост", които са оставили "отпечатъци" и за които впоследствие си припомняш (въпреки, че сънят е от категорията на "неосъзнатите" сънища). По време на сънуването, ти изживяваш всяка ситуация в реално време от позицията на някакво специфично твое "Аз" и имаш възприятието за това изживяване във всеки момент, независимо от това дали по-късно сутринта тези ситуации ще ти се замъглят, или въобще няма да си спомняш за тях. И всяка една ситуация и обстановка твоето специфично "Аз" възприема и изживява като реална и единствена (докато евентуално не се осъзнае, че това е сън и сънува).

***
А когато в съня си си сънувал вторично (сънуване в съня) и си се събудил, още повече възприемаш ситуацията и обстановката като реални, защото знаеш, че си се събудил от сън. За разлика от възприятието ти в обикновен първичен сън, когато можеш да си продължаваш по инерция и въпроси дали ситуацията е реална просто не ти хрумват. Преди това във вторичния сън (сън в съня), в който си бил и от който сега сънуваш, че си се събудил (както и в обичайния първичен "неосъзнат" сън), просто си приемал случващото се като реално без да се замисляш по този въпрос и без да изпиташ необходимостта да си задаваш въпроси дали това е така. Но след като в съня си си се събудил от вторичен сън, усещането за реалност е по-силно и вече поне за определен момент или кратък период придобива присъствие в първичния ти сън като "осъзнато" от твоето специфично "Аз".

Това положение не променя обстоятелството, че сънят принципно придобива съществуване за твоето реално "Аз" само след като си го припомниш. Няма как да е по друг начин. Ако твоето будно "Аз" не помни и не знае за определен сън, той няма как да съществува за теб (освен ако вече не си постигнал способността да интегрираш съзнанието си, напредвайки в Йога на интегралното съзнание).

Но същото положение напомня съвсем ясно, че възприятието ти за сънищата ти не се осъществява само постфактум чрез припомнянето, а и в реално време. И че се образува своеобразна връзка между припомнянето след събуждане и изживяването в реално време.

Очевидно е, че процесите, изразяващи се в съновидения, протичат в реално време и сънищата присъстват в съзнанието в реално време. (Като използвам понятие "сън", имам предвид сънувана самостоятелна ситуация или поредица сънища /самостоятелни ситуации или отделни моменти от една или от различни ситуации/ между две междинни събуждания или прекъсвания, или просто една от ситуациите, припомнени и визуализирани от дадена нощ.) Ако след събуждане не си спомниш за този сън, независимо дали в реално време съзнанието ти го е възприемало, резултатът ще бъде, че той все едно не е съществувал и ти няма как да знаеш, че такъв сън е протекъл в съзнанието ти в определен момент. Дори ако само останеш със знанието, че е имало сън, който си изживял, без да си спомняш ситуация и подробности, това също си е вид припомняне. Евентуално, може някога да получиш проблясъци и да си припомниш нещо (което е малко вероятно, ако ти не си си припомнил съня след събуждането). Тогава, от една страна може с припомнянето да получиш (автоматично, априори, аксиоматично) и "знанието - усещането", че това е било сън и това ти е спомен за сън, а може и да нямаш представа, какво представляват тези появили се в съзнанието ти образи.

***
В случая интересна е ситуацията, когато имаш нормално припомняне за съня след събуждане заедно с усещането за неговото сънуване в реално време. Ако приемем, че сънят ти е бил неосъзнат и че ти не си се осъзнавал с твоето реално "Аз" по време на съня, от една страна, и че сънят придобива съществуване за реалното ти "Аз" едва след като си го припомниш, от друга страна, възниква въпросът как се получава това твое възприятие при припомнянето му за неговото изживяване в реално време. Нали това не си бил "Ти" по време на сънуването. Протичали са някакви съновидения, но ти не си се осъзнавал в тях с твоето същинско "Аз". Може би съзнанието ти е изживявало по някакъв начин съновидението в реално време, но след като не си се осъзнал и това не е бил осъзнат сън, това изживяване в реално време няма как да е такова, че припомняйки си съня, твоето реално "Аз" изведнъж да почувства това преживяване на съня в реално време... Как може да се обясни такова противоречие?

Според представата и възможното определение за "осъзнат сън", в различна степен ти "се осъзнаваш" в него с реалната си самоличност и с достъп до активната си памет, като от степента на "осъзнаването" зависи доколко ще е пълно възприятието ти в съня за собственото ти "Аз", доколко ще успееш да установиш асоциативна връзка с паметта си и доколко би могъл да направиш паралел между действията си в съня и своя реален живот (в случай, че успееш да се задържиш в това твое състояние, евентуално и да контролираш ситуацията).

Но ако става въпрос все пак за сънища, които не са "осъзнати"? Ако говорим за сънищата, които не са в категорията на "осъзнатите"? Ако разглеждаме усещането си за своите възприятия в реално време за ситуация по време на т. нар. "неосъзнати" сънища (каквито са повечето сънища на хората, включително и на начинаещите в практиката на овладяване на сънищата)? За да има такова възприятие за изживяване в реално време, което ние с нашето реално "Аз" да си припомняме, значи в реално време ситуацията е била възприемана с някакъв вид "осъзнаване", самото й възприемане представлява определеното й "осъзнаване", за което остава "отпечатъкът", който ние впоследствие намираме и идентифицираме с нашето реално "Аз" с припомнянето на съня и на възприятието ни за нашето позициониране в него в реално време.

И докато обмислях този дуализъм и си припомнях различни подобни ситуации,  изведнъж проумях, че има определена неточност при определянето на сънищата като обикновени ("неосъзнати") и "осъзнати", че в определението за "осъзнати и контролирани" сънища има определена неизясненост по отношение на понятието за "осъзнатост".

Обръщайки поглед назад към множество случаи когато при припомнянето сутрин или денем на сънища съм имал автоматично усещането за тяхното изживяване в реално време през нощта, изведнъж си дадох сметка, че не се сещам за множество добре припомнени сънища, в които да не съм имал определена осъзнатост за себе си и да не съм се чувствал и възприемал като "Аз", независимо дали съм бил действащо лице, наблюдател на някакво действие или нещо смесено. (Освен в по-редките случаи,  когато единствен резултат от припомнянето е объркана смесица от прескачащи се мигове и неопределими възприятия.) Не е било реалното ми "Аз" и не съм имал съответния за реалната самоидентификация активен, достатъчен и постоянен достъп до активната си "будна" памет, не е имало необходимия за това неограничен асоциативен поток. Но винаги е имало определена специфична осъзнатост и възприятие в реално време, винаги сънищата са били в определен смисъл "осъзнати" за собственото "Аз", макар и не с осъзнатостта ми на реалното ми "Аз" и на реалния ми живот. Винаги е имало осъзнаване от позицията на един въображаем герой, който не се е учудвал на странностите и не си е задавал въпроси, на едно мое въображаемо "Аз" и личностно възприятие в момента на сънуването, с някакъв частичен асоциативен достъп до определени елементи на паметта, елементи от океана на съзнанието, избрани от Генератора на сънищата и оформящи същността на това мое "Въображаемо Аз", с което съм се възприемал и чувствал като "себе си", чрез което съм осъзнавал този сън - обичайно различаващо се при всеки следващ сън, който не е свързан с предишния, по проявлението на своите качества и специфични черти,  макар и с общи основни характеристики на моето лично сънищно "Въображаемо Аз".

Това е едно въображаемо "Аз", което в същността му и в дълбочина е с определени доминиращи качества, характерно за преживяванията по време на сънищата, с което в повечето случаи си усещал себе си, макар и във всеки сън възприятието ти за това въображаемо "Аз" да е с различна комбинация и съотношение на проявление на тези качества и всяка специфична сънищна ситуация да ти създава повече или по-малко различаващи се впечатления и възприятия за това "Въображаемо Аз". Негова основна характеристика е, че не се учудва на странностите, не задава въпроси и не се опитва да се задълбочи в своята същност и в заобикалящата сънищна "реалност". Осъзнаването е от позицията на това сънищно "Аз", което в повечето случаи наблюдава и не търси отговори, и като цяло има пасивен характер.

Обикновено тази "осъзнатост" е своеобразно пасивна, тя не поставя активно въпроси свързани с твоя реален живот, не се учудва и не пита за различни нелогични ситуации и странни нелогични действия, не й правят впечатление противоречия със законите на природата, тя има своя същност и представа за реалността, която удовлетворява напълно всичко случващо се в съня.
 
Ти осъзнаваш своето "Аз" - ти се осъзнаваш и възприемаш като себе си, но това не е реалното ти "Аз". Дошъл си от някъде, оказал си се в определена ситуация, не се замисляш за миналото си, не си спомняш досегашния си живот (или имаш общо възприятие за някакво въображаемо смътно минало, за чиито подробности просто не ти идва наум да се замислиш, а това общо възприятие може да се базира и на смесица с някои елементи от досегашния ти реален живот или на някакво далечно абстрактно усещане от същността на реалното ти минало) и не си задаваш въпроси за всичко това, просто присъстваш, действаш, изживяваш определената ситуация, осъзнат си като самия себе си с твоето въображаемо сънищно "Аз".

Във всеки сън имаш едно присъщо, в дълбочината си характерно за теб и сънищата ти, усещане за себе си, състоящо се от типични и често повтарящи се компоненти, различията в което сякаш произтичат от ситуацията, съотнасят се към нея и от нея се определят.

Няма и как да е иначе, защото тази твоя въображаема самоличност, присъща на съответeн сън и в един или друг аспект на повърхността си различаваща се при всеки следващ сън, няма контакт с активната ти памет и информацията от твоя живот и "външната" ти реалност. Дори когато в съня ти има събития, свързани с твои близки, родители, приятели, познати, свързани с твои спомени и с отделни елементи от твоя живот и твоята среда /каквито са множество от сънищата ни/, положението не се променя - ти  пак пребиваваш в своя сън със своята "осъзнатост" на "Въображаемо Аз", с частичен достъп към активната ти памет, като твоето "Въображаемо Аз" изживява странни комбинации от елементи, имащи общо с реалния ти живот. Както при всеки сън, определян като "неосъзнат", ти не разбираш и не знаеш, че сънуваш и че това е въображаема реалност в сън. Но всички характеристики на "осъзнатост" на съня в качеството на "Въображаемо Аз" си остават.

Преживяваш тази ситуация в съня, смесена с елементи от реалния ти живот, с твои чувства и отношение, в повечето случаи съответстващи на реалното ти "Аз" (понякога смесени с усещане на страх или други чувства, или характеристики и качества, които в реалния си живот не мислиш, че притежаваш и проявяваш), и за теб априори всичко това е реално, нормално и единствено. В такова отношение не изпитваш никакво съмнение, не усещаш никаква необходимост или импулс да си задаваш въпроси дали това е така, дали това е реалност. (Обратното би довело до промяна в състоянието ти и преминаване в "осъзнат" сън с всички по-нататъшни възможности за развитието му.)

Дори усещането ти за "осъзнатостта" ти в качеството на това твое „Въображаемо Аз“ би могло да е от много по-висока степен отколкото едно твое възприятие на "осъзнатост" като самия себе си, когато внезапно разбереш, че сънуваш и че преживяваш ситуация в съня, но степента ти на осъзнаване не е висока, а достъпът ти до активната ти памет е частичен и ограничен - и въпреки, че знаеш че сънуваш и че това е сън, все пак да имаш само частично възприятие на собственото ти реално "Аз".

И едва ако в определен момент твоето "Въображаемо Аз" се запита за странността на някое нелогично обстоятелство и изведнъж осъзнае, че това не е реалност, а сън (т.е. започне да размишлява за същността на околната обстановка и за реалността) , тогава може да се случи трансформиране от "осъзнатостта" на "Въображаемото  Аз" в "осъзнатост" на съня в реалното ти "Аз". Тук вече стигаме до всичко онова, което споменах за "осъзнатите" сънища. Можеш да постигнеш различни степени на пълнота и цялостност на осъзнатостта си в съня в качеството на реалното ти "Аз".

И така, поради факта, че повечето сънища (освен някои крайно объркани конфузни преливащи неясни сънищни състояния с неясни пластове) са осъзнати, макар и в състояние на "Въображаемо Аз", и в тази осъзнатост се изживяват в реално време, те оставят съответните "отпечатъци" в паметта ти, твоето съзнание е възприемало в реално време именно това изживяване, макар и да го е регистрирало в състояние наблюдавайки се в ролята на "Въображаемо Аз", и ние когато си припомняме сънищата правим връзки с тези "отпечатъци" и с тези усещания. Припомняме си и в този миг се "идентифицираме и сливаме" със сънуването си и сънищата си в реално време, които стават факт и придобиват съществуване за нашето будно съзнание едва когато и след като си припомним за тях. Макар че сме ги възприемали и усещали в реално време по време на съня, което възприятие също си припомняме и сякаш изживяваме отново!

"Въображаемото Аз" се проявява чрез едни или други доминиращи характеристики, или техни комбинации в различни съотношения, произтичащи от реалното ти "Аз". Твои характерни черти и качества на личността ти в реалността се проявяват частично чрез "Въображаемото ти Аз" в един или друг случай на ситуации в сънищата ти. Както сънищата в много случаи се състоят от елементи и обстоятелства, и с участие на хора от обкръжението ти в реалния ти живот, така и "Въображаемото Аз" се проявява с една или друга доминираща характеристика, свързана с конкретни аспекти, обстоятелства и случаи от реалния ти живот. До такава степен ситуацията в съня ти може да прилича на обстоятелства в реалния ти живот, а "Въображаемото Аз" да носи характеристики на реалното ти "Аз", че в съня си да възприемаш всичко около теб като част от будната ти реалност. И доколкото сънищата най-често се състоят от отделни ситуации без връзка помежду им, при всяка нова ситуация всичко сякаш започва от начало, и когато тя много прилича на обстоятелства от ежедневието ти (с твои проблеми, окръжаващи хора, близки, възприятие, че си в дома си и пр.), няма как да отличиш съня от реалността си (ситуацията може да не продължава толкова дълго или да се видоизмени дотам, че да се появят странности и нови елементи, от които да се наруши възприятието ти за прилика с реалното).

От една страна, до голяма степен действията ти продължават автоматично, като предначертани от Генератора на сънищата, без да изпитваш необходимостта да си задаваш въпроси или може едновременно да имаш възприятие как действията се случват докато ти просто наблюдаваш тяхното появяване и развитие, а от друга страна, ти усещаш приликата на ситуацията с обстоятелства от живота ти в будната ти реалност, което укрепва липсата на необходимост да си задаваш въпроси и представата ти, че се намираш в будната ти реалност. Такова участие на елементи от реалния ти живот и близост с обстоятелствата в будната ти реалност води до там, че много по-трудно може да усетиш някакъв мотив, причина или тласък да ти дойде наум да се замислиш, че всичко около теб е само сън и ти в този момент сънуваш. Но ако това е "неосъзнат" сън и асоциативната ти връзка с будната ти памет е прекъсната, как може да имаш представа за живота си в будната реалност, за да можеш да усещаш приликата и паралела с това, което ти се случва (в съня) и да го възприемаш като продължение и част от живота ти в будната ти реалност? За да може да усещаш такава аналогия изглежда някакви мостове към паметта ти продължават да са отворени, поне дотолкова, че да възприемаш случващото се в съня ти като достатъчно познато, за да ти се струва част от нормалния ти ежедневен живот и в още по-голяма степен, отколкото при някоя странна и невъзможна ситуация и действия, да не се чувстваш провокиран към забелязване на странности, задаване на въпроси и "осъзнаване", че сънуваш.

Има едно доминиращо действие в тази ситуация. Вниманието ти е насочено към него. Не си задаваш въпроси за това какво е било преди малко. Няма защо да ги задаваш - имаш общо възприятие за твое минало, без да имаш нужда да вникваш в подробности, а това общо възприятие за минало на "Въображаемото ти Аз" се базира на неговите характеристики, копирани и извлечени от реалното ти "Аз". Усещаш миналото си като запълнено, с едни или други проявяващи се аспекти, с отделни елементи и проблясъци от твоето реално минало, може би частични и разбъркани във възприятията на "Въображаемото ти Аз". Но като цяло, това е общо усещане, към което не се насочва вниманието му. То е фокусирано върху действието в ситуацията. Тя свършва. Започва нова и така всичко сякаш се рестартира. Генераторът на сънищата много хитро успява да те измами по време на сън да си мислиш, че изживяваш ситуация в реалния си живот. Всъщност, не става въпрос за измама. Просто когато си припомняш сънищата и си спомняш и твоето усещане и впечатления докато си сънувал в реално време се удивяваш разбирайки, че ситуацията "ти е изглеждала" реална и "си мислел", че тя е част от ежедневието ти. "Въображаемото ти Аз" се оказва в съня много близко с реалното ти "Аз", макар в него да се проявяват само едни или други доминиращи характеристики на реалното "Аз" и това да е свързано само с едни или други обстоятелства и елементи от реалния ти живот. Замисляйки се за "осъзнаването" си и възприятието си за себе си по време на съня като "Въображаемо Аз", за конкретния момент и ситуация, не намирам особени разлики с евентуални подобни възприятия на реалното си "Аз". "Осъзнаването" ти в качеството на "Въображаемо Аз" може да се оказва много близо до "осъзнаване" в съня на реалното ти "Аз" (макар че това все пак не са същински "осъзнати" сънища, в които разбираш, че си реалният "Аз" и че сънуваш). Частичността на проявяващите се характеристики и ограничеността на ситуациите и тяхната автономност при подобни сънища с голяма прилика с ежедневието ти определя различията между "осъзнаването" като "Въображаемо Аз" и будното ти осъзнаване и съзнателност. Все пак, в ситуацията винаги може да се проявят странни елементи, нелогични неща, хиперболизиране на твои способности и възможности, но ти ги възприемаш като нормални, като част от останалата реалност, не ти правят впечатление. Общото ти впечатление за част от реалността ти, за обичайност и нормалност, е толкова силно, а възприятието за себе си на "Въображаемото ти Аз" е толкова близко до възприятието на реалното ти "Аз", че всякакви странности, нелогичности или хиперболизации остават на заден план като пасивни елементи, които не задействат механизма за съмнение и поставяне на въпроси. Те не са неприемливи и не ти правят впечатление като ненормални. Или пък в конкретния момент ги наблюдаваш и приемаш като проявление на някаква промяна на природните закони или нещо, което като възможности винаги е съществувало, но ти не си знаел в реалността си за това, никой не е знаел, но то е факт.

При аналогия по отношение на "осъзнатия" сън, разликата между будното ти осъзнаване и осъзнатост и "осъзнатостта" на реалното ти "Аз" в "осъзнат" сън, се определя от съответната постигната степен на "осъзнатост", от степента на отваряне на пряка асоциативна връзка с паметта на будното съзнание, и подобно на сравнението с "осъзнатостта" на "Въображаемото Аз", от проявлението на доминиращи и второстепенни характеристики и качества на личността ти (на реалното ти "Аз"), но тези проявления в по-малка степен ще имат спонтанен произход и ще зависят от реализираното в дадена ситуация "Въображаемо Аз" и от сценария на Генератора на сънищата ти, а ще са по-стабилни и ще се определят и произтичат от степента на "осъзнатост" и от постигнатото качество на асоциативната връзка с будната ти памет, а ситуациите в "осъзнатия" ти сън може да са всякакви, и най-невероятните и най-невъзможните, като в случая не е необходимо да има прилика с будната ти реалност, както при обикновените сънища, наподобяващи реалния ти живот.