Прошка

Прошка
Автор:  Росен  Русев

Как да те забравя, мамо,
когато от живота си тръгваше
първа поиска ми прошка
за натворените глупости
от мен през живота ти.
Как да те върна още малко до мен,
да послушам как се вълнуваше,
за ваканция, когато се връщах.
Как да забравя сълзите,
когато ме пращаше
на 500 километра да уча,
а аз се радвах,
че далеч съм от вкъщи.
За всичко това,
ти поиска ми прошка?...
Сега, коленичил пред
студения камък
прекланям глава
и се моля за прошката твоя.
Аз съм ти син, моля те!
Прости, майчице моя.


Рецензии