Наметка за довиждане
Автор: Росен Русев
Нижат се дните-
самотни, сиви и зимни.
Като еднояйчни
близнаци,
неразличими и празни.
Кънти ми главата,
в душата ми вик
и ми идва да вия
от болката,
която ми стяга
в обръч сърцето,
отворило път
да влезеш с обич у мен.
Просто е.
Строши се като
тънко стъкло обичта
и отнесе я бурята,
останаха облаци
и през деня притъмня,
свърши въздухът и
животът безсмислен
застана пред мен
на гърба с дреха
наметната
за довиждане...
Наметка за довиждане
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118111400660
Свидетельство о публикации №118111400660
Рецензии