Михаил Куншт - Улыбка Бога

Улыбка Бога

Золотая осень, ты улыбка Бога,
Прилетай скорее, жду тебя к порогу,
Обогрей мне душу красотой желанной,
Я мечтал об этой встрече долгожданной.
Пробегусь, как в детстве, по ковру златому,
Поклонюсь я в пояс дубу вековому.
Стройную берёзку обниму руками,
Пропою ей песню вместе с журавлями.

Вдохнови же осень на благое дело,
Я б хотел, чтоб Муза мне ночами пела,
Чтобы много сказок написать детишкам,
В каждый домик счастье принести малышкам,
Чтобы Божья милость путь мне освещала,
Мне не зря же мама в детстве предсказала...

Золотая осень, ты улыбка Бога,
Прилетай скорее, жду тебя к порогу.

Превод на български: Юлияна Донева

УСМИВКАТА НА БОГА

Златна есен, ти усмивката на Бога,
долети ти скоро, чакам те на прага.
Сгрей ми ти душата с красота желана
мечтал съм аз за тази среща дългочакана.
Ще тичам както в детството по килима златен,
кръст аз ще пречупя пред дъба вековен,
стройната брезичка с ръце ще обгърна,
с жеравите в едно песен ще запея.
Вдъхнови ме есен за добри дела,
искал бих аз музата нощем да ми пее,
за да мога много приказки да пиша
във всеки дом на малките щастие да нося.
Че Божията милост ми пътя осветява,
не напразно мама в детството предсказа.

Златна есен, ти усмивката на Бога,
долети ти бързо, чакам те на прага.