Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят
слънцата и белите гълъби,
а денем окъпан от цвят
се качваш по стръмните стълби.
А после, достигнал върха,
отново рисуваш планети,
поемаш с гърдите дъха
нагоре да може да свети.
Усмихвам се. Имаш крила
и устрема-вятър, заряда.
Носи тази вярна искра,
носи я, момче, и не падай...
На сина ми
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118111405972
Свидетельство о публикации №118111405972
Рецензии