Атанас Далчев. Кукушка

Кукушка

Не понимаю суеверцев, кои
по ведьмам и гадалкам ходят,
из гороскопов, на бобах, по гуще
грядущее пытаются изведать.
По писаному жизнь ущербна
утехи без, забавы и загадки.
Таинственную книгу судеб
читать нам следует построчно,
нисколь и никогда не забегая,
но раб диавольской гордыни,
завесу дней грядущих разодравший,
тщеславием бесплодным одержимый,
души своей погибель тем обрящет.

Мы в детстве с бабушкой в Солуни
османские казармы миновали,
за исполинским глиняным забором
откуда вопль кукушки разносился.
Там дикие, как тучи грозовые,
деревья громоздились и густились.
Годов числа не чая предсказанья,
я уши намертво зажал руками,
дабы не слышать зов нечеловечий
из сумерка густой аллеи.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Кукувица

Аз не разбирам хората, които
отиват при гадатели и врачки
и с бобени зърна и хороскопи
се мъчат да открият що ги чака
във бъдещите дни. Каква утеха
и смисъл има да живееш,
което знаеш? Тайнствената книга
на битието е необходимо
ний да четеме лист по лист, с надежда,
без да поглеждаме напред. И който,
обхванат от нечисто любопитство
или от дързост дяволска, поиска
да раздере завесата на дните
и на съдбата образа да види,
намира не живота, а смъртта. 

Дете, със баба си напролет в Солун
минавах аз край турските казарми.
Зад зидовете жълти и високи
се трупаха безредно и тревожно
като пред буря облаците мрачни
и злачни на дърветата. И помня,
там винаги разнасяха се вопли
на кукувица. И защото знаех,
че кукувиците предсказват колко
години ще живеем, аз побягвах,
затулил с двете си ръце ушите,
за да не чувам що вещае
тоз нечовешки глас, невидим и ужасен,
от мрачината гъста на листака.

Атанас Далчев