Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента,
щом капките улуците попиха,
а ромонът и музика, и стих е.
Сънувай ти, сънувай песента.
Зад облака луната плува бяла,
събрала нежност в своите очи,
а ти сънувай женското и тяло.
Сънят е меко, топло наметало.
Сънувай дълго лунните лъчи.
Луната е жена, в съня изгряла.
Сънувай дълго
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118111105075
Свидетельство о публикации №118111105075
Рецензии
