Кръжат в небето бяло кръстове – същински врани.
Септември уж е, но е сякаш февруари.
И властва конят луд над шатрата житейска в здрача,
Небето плаче срещу вятъра, небето плаче.
И лист след лист, разлиства залпът оназ тетрадка,
Ракети „Град” лежат сред двора, ракети „Град”.
Политаш към земята ничком, студът сковава те.
И падаш, отвисоко падаш в калта безславно.
А спусъкът изстрелва мините във лудо соло.
Свистят осколките зловещо, свистят осколки.
По дяволите този дъжд, по дявола таз есен!
Отново залп на артилерия. Зловеща песен.
Лежиш, под себе си прегърнал Донбас и шепнеш:
Такова нещо е животът, такова нещо...
2015
(переводчик - Елка Няголова)
Донбаска
© Copyright: Владислав Русанов, 2018
Свидетельство о публикации №118111006001
Свидетельство о публикации №118111006001
Рецензии