Ыргат Кадыр. Дети, дружно!

Дети, дружно!

Первый снег на виду, за спиною дома.
–Дети, дружно вперёд на вершину холма:
бабу разом скатать, снежки всласть не война,
на закорках «коней» погонять дотемна.

–Мы бы рады, да нам босиком не с ноги:
напиши нам, поэт, наяву сапоги.

–Дети, вон воробей ищет корм– не найдёт,
загрустил, запетлял, ни назад, ни вперёд.
Дайте хлебца ему: поклюёт– полетит,
веселей, вам же с ним по пути.

перевод с крымского Терджимана Кырымлы


Айдынъыз, балалар!

Айдынъыз, балалар, бир болюк олайыкъ,
чапкъалап, къаршыда къырларгъа чыкъайыкъ.
Бакъынъыз, балалар, къар топы ойнайлар,
бир-бирни ат япып, бир ерде турмайлар.

Айдынъыз, биз де шай къошугъа чапайыкъ,
язылсынъ аякълар, бир нефес алайыкъ.

Не языкъ, бакъынъыз, бир торгъай о якъда,
Аш тапмай, монъсиреп долана сачакъда.
Айдынъыз, берейик азычыкъ экмек,
къуванып байгъушчыкъ долансын эрек.

Ыргъат Къадыр


Рецензии