Възел

Тече денят...
И с мен... без мен...
В тъжни нощи есента
реди оранжеви рефрени.
Във възел стегнат
е душата всеки ден,
напосоки тръгвам,
очите ми не виждат
пътища пред мен.

Тече денят-
без бряг и с бряг,
ала аз у себе си го нямам.
И стяга този възел,
а душата иска свобода...
И се питам...
Как да ; дадеш това,
когато слънцето е
само в залез се показало.
Възел...


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →