Гармония
Земля, спросонья дрогнув,
румянцем грёз залившись,
стыдливо грудь открыла
целующим лучам–
и зареву рассвета,
и ангельскому свыше
незримому в лазури
любви его начал.
Чисты и часты слёзы
повенчанной и нежной,
а солнце жадно зырит–
и пьёт росу, пока
две страсти воссияли
упитые надеждой,
и мечутся в обнимку
в надсмертье на века.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Хармония
Земята сънно трепва,
разгъва гръд свенлива,
целувката очаква
на първий слънчев зрак,
а нейното мечтание
простора с плам залива,
хор ангели събужда
по син невидим бряг!
И като пламнал хищник
се слънцето навежда,
сълзи на чиста радост
във погледа горят,
два бляна възсияват,
опити от надежда,
прегърнати се носят
в надсмъртен вечен път!
Теодор Траянов
Теодор Траянов. Гармония
© Copyright: Терджиман Кырымлы Второй, 2018
Свидетельство о публикации №118102408777
Свидетельство о публикации №118102408777
Рецензии