Есента плахо скръсти ръцете за молитва,
коленичиха мъгли, с ветровете се сгълчаха.
Сянка в сянката се плъзна и се приютиха,
светът е океан, делфини доброто припознаха.
И земетръсите са люти. Пак сърди се земята.
Планетата заседна. От тежки колики се сви.
Слънцето се плаши. Скри лице зад дрямка.
Непонятно тихо вън е. Котаракът ария реди.
Есенен щрих
© Copyright: Йорданка Радева, 2018
Свидетельство о публикации №118101108200
Свидетельство о публикации №118101108200
Рецензии
