Не ми се сбъдвай повече. Не искам.
Отвикнала съм да те боледувам.
Мълчи ми се след есенния писък
на прегорялата от страсти шума.
Изскачат от бодливите си ризници
и тупат – скок-подскок! – ръждиви кестени.
Тревите със оголени зеници
в най-синьото поднебие са втренчени.
Нима и то ще посивее скоро –
удавено в реки от кал и патина?
Прозрачни стават може би и хората,
които всичко вече са си казали?
И, моля те, оттук да си отидеш –
преди да дойде царството на бялото,
и строфите му ледени да видиш –
написани с ръце на неми ангели.
Кестен от небето
© Copyright: Йотова Валентина, 2018
Свидетельство о публикации №118101008804
Свидетельство о публикации №118101008804
Рецензии
