За пресятите думи

Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които  са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.

Спасявам мъдрите, изречени от татко,
приспивните, дошли от нежността на мама,
намерилите пътя до сърцето кратък,
обгърналите с обич крехкото ми рамо.

Житейски строгите, изказани от дядо
и тези, дето пофучават през смеха ви,
посели бури в мен и нощем тръпки хладни,
мъчителните, дето си отиват бавно.

Премервам ги. Животът ми дали ще стигне
с правдивите да изградя небесен купол,
да спра  една сълза под натежали мигли
и слънце в нечия изгубена душа да струпам.

Да подаря безгрижните на скъп приятел,
без корист обичливите да дам на мразещ,
с приспивните да нарисувам в зима лято
и от бездушните душата си да пазя.


Рецензии