Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета,
още чувам гласа им в треви прегорели
и усещам в очите им късчета лято,
как предзимно се крие в сълзата на топло.
Дай ми малко отсрочка преди да покапят
от тъгата ми есенна няколко спомена
и се слеят в река, и потеглят нататък,
там, където в душата е само безвремие.
Ще посвириш, но нека нощта да се спусне,
оцветила сребристо отвънка стъклата,
а луната пред прага, намерила ключа,
да отключи вратата и прекрачи по-светла.
Да погледне с очите си лунни към мене,
всяка дума и звук да попие от твоята песен,
че когато притихне последната струна,
да заспя под лъчите спокойно смирена.
Приспивно
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118100208050
Свидетельство о публикации №118100208050
Рецензии