Каменный берег

Старые присели  рыбаки,
на дорожку, в море отплывая.
Берега скалистые крепки,
гнев волны на брызги разбивают.

В море страх погибельный силён,
словно перед вечностью предстанешь,
преклоняясь пред громадой волн,
принимая тяжесть испытаний.

И без суеты вступили в бой.
Но удача в руки не даётся...
Там, на дне на каменном - покой,
там душа с безбрежностью сольётся.

             ...

           Камен бряг

Рибари стари, тръгнали на път,
приседнали набързо - за последно
и днес скалите, знам, ще издържат,
ако вълната ги удари гневно.

С гърди пак спират гибелния щорм
и чувствата на вечността приемат:
пред водната грамада без поклон
с тела предизвикателства поемат.

И влезли в битката без суета,
ще паднат долу - в бездната крайбрежна.
Но дъното е място на честта
за камъка, копнял с душа безбрежна.


Рецензии