Явление

 
Зной... Духота... Полоской светлой
сияет берег - море, пляж.
Но день осенний незаметно
бросает тени на пейзаж.

Порывист ветер быстрокрылый,
рвёт ворот и наотмашь бьёт.
И кровь ещё быстрее в жилах
от брызг взлетающих течёт.

Переходной сезон растает
в морских широтах и путях.
Воспоминанья лишь оставит
в душе о тёплых летних днях.

Исчезнет солнце, что дарило
своих лучей жемчужных свет.
Мечты остывшие бескрылы,
им в мраке жизни места нет.

И думы первый снег навеет,
что вот - пришла уже зима,
и в долгое впадёт забвенье,
уйдёт под снег и жизнь сама.

            ...

         Явление

Задуха...Заръмя… И светна
над този бряг - море и плаж:
нов ден от есен мимолетна
прогледна в тъмния пейзаж.

Нахлуха бързо ветровете,
разперили надлъж крила -
по бузите, по вратовете
ни щипят струйки и жила.

Сезонът преходен стопява
по морски ширини и път
останалата ми представа
за лято и за топла плът.

Изчезна слънцето, което
дарява бисерни следи,
а стъпките на битието
калява с видими мечти…

И първият сняг ни навява,
че идва зимата сега -
на дълготрайната забрава
и живо време под снега.


Рецензии