Маратонът е вече към края
и финалът се вижда от хълма.
Спри най-сетне, бегачо, отчаян! –
след чертата едва ли ще съмне.
Ти достойно премина трасето,
беше трескав в самото начало,
после крачките станаха леки,
и сега просто дух си – без тяло.
Всяка жажда до тук – утолена,
и страстта е докрая изпита.
Имаш цялата звездна вселена.
Но защо са ти вече звездите?
За какво да се влюбваш отново,
щом финалът е толкова близо?
От хомоти и брачни окови
е ръждясала грешната риза.
Само искам едно – за последно! –
завърни ме в април – преди здрача,.
дето в тъмната сянка на кедъра
нощем влюбени славеи плачат.
В.Й., 5 септември 2018, София
Любовни маратони
© Copyright: Йотова Валентина, 2018
Свидетельство о публикации №118091001367
Свидетельство о публикации №118091001367
Рецензии
