Градът спаружен едва диша,
пържат се в жегата асфалти.
По витрини на модните къщи
висят тежки пердета в лилаво,
а във бели саксии денят гаси
последните си фасове.
В монашеската торба на нощта
светулки сънуват юлските нощи.
Под звездите бледа сянка едва
пропълзява. И спира мълчаливо.
През август забравила пътя
към мен.По шепот в среднощие.
А се подпира небето на лакти,
бриз леко полъхна. И разхлади.
Две тела мълчаливо се сляха
в едно. Мълком се сляха две
във едно под небето съдби.
Импресия в края на август
© Copyright: Йорданка Радева, 2018
Свидетельство о публикации №118082304001
Свидетельство о публикации №118082304001
Рецензии
